Oct 18, 2009, 7:14 AM

* * * 

  Poetry
434 0 1

Съзнанието ми се замрежва

и душата ми прелива от

теб, чувство неизбежно,

в тялото ми се свило.

За твоята прегръдка сладка

кожата ми потреперва

и устните ми твоите търсят,

насън пресъхнали се будят.

Бяла сянка - твоят дъх,

след нея тръгвам и във

мрака през призрачни тела

без път вървя, вървя...

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??