* * *

18 окт. 2009 г., 07:14

Поэзия

496 0 1

Съзнанието ми се замрежва
и душата ми прелива от
теб, чувство неизбежно,
в тялото ми се свило.
За твоята прегръдка сладка
кожата ми потреперва
и устните ми твоите търсят,
насън пресъхнали се будят.
Бяла сянка - твоят дъх,
след нея тръгвам и във
мрака през призрачни тела
без път вървя, вървя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения