Jul 17, 2009, 3:31 AM

  Poetry
732 0 17

Седем черни гарвана

кацнаха на седем черни клона.

Първият каза

 „Аз се казвам отчаяние,

и в бъдеще ще бъда птица твоя.”

Вторият каза

 „Аз се казвам мълчание

и ти ще бъдеш риба моя”.

Третият каза

 „Аз се казвам назидание

и ти ще бъдеш изкуплението мое”.

Четвъртият каза

 „Аз пък съм страдание

и твоята душа ще бъде вечно моя”.

Петият каза

„Аз пък казвам се желание

и ти ще бъдеш несбъднатото мое.”.

Шестата каза

„На мен ми викат състрадание

и ти ще бъдеш мойта тъмна воля”.

Седмата не каза нищо,

но разбрах, че тя ще пази гроба ми.

© Петър Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това 7...-много го вълнуваш дам-тъмно,дам-истинско,да-хареса ми.
  • Любимото ми число! Хареса ми!
  • Незабравимо!!!
    Съвършено!!!
    Стих заслужаващ толкова шестици,колкото са посещенията му.
    Идеално!!!
  • Стиха е велик!Поздрави за фантазията и стихоплетстването!
  • Тръпки ме побиха...Предвестници на смъртта,но и тя е неизбежна.Идва без да пита.
  • много оригинално ... поздрави... страхотно е
  • Уникално... Много е готино и в същото време жестоко . Поздрав !
  • Много ми хареса. Поздрави!
  • 7...Любимото ми число. И не само на мен!
  • Хареса ми, именно смяната на половете накрая.
    Поздрав!
  • Оригинално!
    Поздрави!
  • Добро пиши и за 7 бели гълъба Поздрав!
  • Ми не ти и скам обясненията. То трябва фантазия за да дадеш такива. Благодаря за корекцията!
  • Не обичам да давам обяснения, но може би защото са птици?
  • Така се пише когато не го пишеш директно и гледаш да следиш мисълта. а за пола на гарваните дай някакво обяснение Тошко, ще ми е интересно. Деси, благодаря ти за коментара!
  • Браво! Това стихо ми звучи, като седем смъртни гряха на човека,но не пред Бога, а пред Себе си !
    Седем черни гарвана
    кацнаха на седем черни клона.- Тези гарвани и при мен долитат...
  • Защо от шести нататък гарваните стават женски?
Random works
: ??:??