пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
Jun 23, 2021, 8:30 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
321 0 1

Когато умря един блян,

нищо наоколо не се случи.

Дишах бавно, едвам-едвам

на пресекулки като пребито куче.

 

Не е виновен друг за това,

сама надробих си попарата.

Ще си я сърбам самичка сега,

чак до небето - камара.

 

Павел Матев ме предупреди

и за лятото, и за птиците.

С късна дата, над мен ще искри

пак пламъкът във зениците.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Защо не можем като птиците
    да сме щастливи всяко лято?
    Угасва пламъка в зениците
    като звезда във мътно блато" П. Матев
    ... затова им казават блянове.
Random works
: ??:??