* * *

23.06.2021 г., 20:30 ч.

Поезия » Философска

322 0 1

Когато умря един блян,

нищо наоколо не се случи.

Дишах бавно, едвам-едвам

на пресекулки като пребито куче.

Не е виновен друг за това,

сама надробих си попарата.

Ще си я сърбам самичка сега,

чак до небето - камара.

Павел Матев ме предупреди

и за лятото, и за птиците.

С късна дата, над мен ще искри

пак пламъкът във зениците.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.