очите ми те галят с надеждата за нещо повече,
думите ми пак достигат някъде, където
се страхуваш да се впуснеш...
аз отивам твърде далече,
ти се стремиш винаги надалече,
а пък истината винаги е някъде
край нас, само че, бягайки
от всичко, пак избягахме
и от нея
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up