* * *

Jan 24, 2013, 9:35 AM

Poetry » Love

503 0 0

очите ми те галят с надеждата за нещо повече,
думите ми пак достигат някъде, където
се страхуваш да се впуснеш...
аз отивам твърде далече,
ти се стремиш винаги надалече,
а пък истината винаги е някъде
край нас, само че, бягайки
от всичко, пак избягахме
и от нея

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works