Изпраща ранен пътник с всяка стъпка
и сетната следсънна мисъл.
Мъгла примъква редки бели пари
надолу в стръмнината.
Пътека пътят му описал –
дъждовен звездопис в тревата.
И кривне ли, на всяко борче свети
в игличестите шепи звездна карта –
въздушни паякови щрихи.
Измъркани като че ли, но тихи.
И всеки път е ведър и небето
хоризонта тъмен изпревари.
© Рая Деянова All rights reserved.