9 авг. 2007 г., 09:19

* * * 

  Поэзия
607 0 1

Изпраща ранен пътник с всяка стъпка

и сетната  следсънна мисъл.

Мъгла примъква редки бели пари

надолу в стръмнината.

Пътека пътят му описал –

дъждовен звездопис в тревата.

И кривне ли, на всяко борче свети

в игличестите шепи звездна карта –

въздушни паякови щрихи.

Измъркани като че ли, но тихи.

И всеки път е ведър и небето

хоризонта тъмен изпревари.

© Рая Деянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??