Sep 6, 2011, 10:09 PM

*** 

  Poetry » Love
764 0 1

Колко много хора,

а в мене - болка-самота.

И не преболява...

Издигнах от нея в душата си храм.

Резбовах от същността на думите олтар.

Пред неръкотворната икона на надеждата

молитвено запалих свещ...

И те познах.

Ти единствен влезе в храма мълчешком.

 

© Павлина Райкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отново си припомних онези прекрасни Мелнишки вечери... А сега се потапям в твоята поезия.
Random works
: ??:??