6 сент. 2011 г., 22:09

*** 

  Поэзия » Любовная
872 0 1
Колко много хора,
а в мене - болка-самота.
И не преболява...
Издигнах от нея в душата си храм.
Резбовах от същността на думите олтар.
Пред неръкотворната икона на надеждата
молитвено запалих свещ...
И те познах.
Ти единствен влезе в храма мълчешком.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Райкова Все права защищены

Предложения
: ??:??