***

Mar 25, 2015, 10:31 PM

Poetry » Love

821 0 0

***
Спи то упоено в самота,
умората не го достига
и далеч от нечия мечта
не топъл стон, а мрак го
пак обвива.
Спи то, тука вляво притаено.
Спи и чака скоро да се съмне.
Но не чака утрото зелено,
ново чувство няма да покълне.
Спи то, а самотата го прегръща
в силната прегръдка мълчалива. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works