***

25 mar 2015, 22:31

Poesía » De amor

836 0 0

***
Спи то упоено в самота,
умората не го достига
и далеч от нечия мечта
не топъл стон, а мрак го
пак обвива.
Спи то, тука вляво притаено.
Спи и чака скоро да се съмне.
Но не чака утрото зелено,
ново чувство няма да покълне.
Спи то, а самотата го прегръща
в силната прегръдка мълчалива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Propuestas