* * *

Mar 14, 2010, 11:53 AM

Poetry » Love

679 0 4

Отведи ме, Любов, не те питам къде
и бъди ми доживотна присъда.
Все от теб безизходно някой друг ме краде,
твоя пленница искам да бъда.

И бъди ми подслон, и небе ми бъди,
изгори ме на твоята клада -
бяхме слели във нас и земя, и звезди...
Този миг кой сега го открадна?

Не те питам, Любов, не те питам къде,
не те питам кога и доколко...
само дай ми дори да са книжни криле,
но не ми причинявай болка.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-03-16T11:56:14+02:00

Много нежен и хубав стих!
Пожелавам ти сбъдване!
Жулли (Юлия Димитрова)

2010-03-16T11:51:56+02:00

Харесах!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2010-03-15T11:52:25+02:00

много красив стих, мила Еми...
Уенди (Бианка Габровска)

2010-03-14T14:45:35+02:00

Още един брилянтен стих! Но няма любов без болка, колкото и щастлива да изглежда.Все пак, болката ни прави по-добри и дори по-силни.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works