* * *

14 mar 2010, 11:53

Poesía » De amor

680 0 4

Отведи ме, Любов, не те питам къде
и бъди ми доживотна присъда.
Все от теб безизходно някой друг ме краде,
твоя пленница искам да бъда.

И бъди ми подслон, и небе ми бъди,
изгори ме на твоята клада -
бяхме слели във нас и земя, и звезди...
Този миг кой сега го открадна?

Не те питам, Любов, не те питам къде,
не те питам кога и доколко...
само дай ми дори да са книжни криле,
но не ми причинявай болка.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-03-16T11:56:14+02:00

Много нежен и хубав стих!
Пожелавам ти сбъдване!
Жулли (Юлия Димитрова)

2010-03-16T11:51:56+02:00

Харесах!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2010-03-15T11:52:25+02:00

много красив стих, мила Еми...
Уенди (Бианка Габровска)

2010-03-14T14:45:35+02:00

Още един брилянтен стих! Но няма любов без болка, колкото и щастлива да изглежда.Все пак, болката ни прави по-добри и дори по-силни.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas