* * *

Dec 8, 2009, 1:01 PM

Poetry

691 0 0

Аз тръгвам след залеза забързан
към следващото утро от нощта
и към звздите извръщам поглед,
поръсен като от роса.
А над мен небето бяло
сключва със надеждата ръце
и сърцето му безоблачно затуптяло,
пърхащо с фениксови криле.
И полека своя път извърявам
през плета - цветни хребети
и с мечтите си запявам
за несбъднати спомени и вятърни вълни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Мед от глухарчета
The Garden

Even the smell of thousand foreign flowers will not bring back to life ......
New Identity

So close and so far away From all the dreams and the reality We go, we fade to the grey To form a ne...
A smile brighter than the sun

Today's the day you seek, not tomorrow. There is no future time for you to borrow. Smile right now t...

More works »