* * *

Dec 8, 2009, 1:01 PM

Poetry

607 0 0

Аз тръгвам след залеза забързан

към следващото утро от нощта

и към звздите извръщам поглед,

поръсен като от роса.

А над мен небето бяло

сключва със надеждата ръце

и сърцето му безоблачно затуптяло,

пърхащо с фениксови криле.

И полека своя път извърявам

през плета - цветни хребети

и с мечтите си запявам

за несбъднати спомени и вятърни вълни.

Please sign in with your account so you can comment and vote.