Аз тръгвам след залеза забързан
към следващото утро от нощта
и към звздите извръщам поглед,
поръсен като от роса.
А над мен небето бяло
сключва със надеждата ръце
и сърцето му безоблачно затуптяло,
пърхащо с фениксови криле.
И полека своя път извърявам
през плета - цветни хребети
и с мечтите си запявам
за несбъднати спомени и вятърни вълни.