* * *

8 dic 2009, 13:01

Poesía

605 0 0

Аз тръгвам след залеза забързан

към следващото утро от нощта

и към звздите извръщам поглед,

поръсен като от роса.

А над мен небето бяло

сключва със надеждата ръце

и сърцето му безоблачно затуптяло,

пърхащо с фениксови криле.

И полека своя път извърявам

през плета - цветни хребети

и с мечтите си запявам

за несбъднати спомени и вятърни вълни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.