Dec 18, 2013, 9:33 PM

* * * 

  Poetry » Civilian
534 0 0
Дали е честно да се гледаме в очи,
щом претопляме отново същите лъжи
и уж сме живи и пулсиращи души,
но сме по-различни аз и ти...

Пак лъжеш нови хора със старата лъжа
за бъдещето светло, за новата следа...
но вече аз не вярвам, остави ме затова
душата да изчистя, далеч да полетя..
...
А бях ти верен в годините приятел,
но ти не ме направи заслужил ни деятел
и сега под име ново с лъснат нов сурат
се каниш пак да ме натикаш в ад...

Но вече край, последните акорди спряха
на власа ни последен звуците замряха
и с разрешителното за развод
завинаги ще почна нов живот...

© Боян Дочев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??