Толкова хора си тръгват с умора от бели мечти
Хиляди мисли закриват лъчите на нашите дни
Губят се малки в лабиринти заключени
Търсят се винаги и се връщат неслучени
Тупкащи пясъци плавно затварят железни очи
Но картини остават и търсят убежище в черни сълзи
Обличат се бързо в изгорели съдби
Обичат се вечно както сини звезди
Бягащи мигове се шмугват в торбите на стари крадци
Мигащи стихове целуват в безкрайност тебе почти
Искат да имат и да пуснат в небето желаното
Трябва да викат за да забравят промяната
© Ина All rights reserved.