* * *

Feb 9, 2008, 12:57 AM

Poetry » Phylosophy

862 0 23

Живеем, заключени във страховете си.
Мълчим, когато в нас крещят молитви.
Сънуваме мечтите си с отворени очи.
А после ги затваряме за истини.
И спираме да дишаме, преглъщайки стенания.
Не тръгваме, а щастието мина покрай нас…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works