* * *

Oct 16, 2012, 2:01 PM

Poetry

575 0 9

              *   *   *
                         В памет на мама

На леглото, дето снощи
приказвахме си двете,
днес лежи - студени мощи,
родителят последен.

Идват хора - палят свещи,
оставят китка цвете...
Аз със сълзи ги посрещам,
изпращам и...
                         сме двете.

Че за мен е тая мъка -
да мия и обличам
за най-дългата разлъка,
които най обичам.

Сядам тихо и я гледам...
Кога ли тези пръсти,
дето с тях деца отгледа,
кога ги, мамо, скръсти?!

Но сълзите не помагат...
Смъртта е глухоняма!
Разсъбличам се и лягам,
но сън за мене няма.

- Мамо? - сепва ме детето,
приказвахме си двама...
То заспа, а на небето
звездите пишат МАМА.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-10-21T14:27:48+03:00

Че е тъжно, тъжно е, но не съм съвсем съгласна, че тъгата е водещото чувство - ние сме и деца, и родители, и пак деца... Животът е кръгова щафета!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2012-10-21T09:39:08+03:00

болезнено тъжно...
а тази болка не отминава...
Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-10-21T00:50:22+03:00

Признателна съм!
maikata (Мая Тинчева)

2012-10-20T14:18:48+03:00

С уважение .
Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-10-17T12:43:16+03:00

Благодаря, приятели!
Ilis (Алина Стоянова)

2012-10-17T09:40:51+03:00

...!
anjambman (Анжамбман Анапестов)

2012-10-17T02:17:03+03:00

Хубаво!
Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-10-16T23:54:48+03:00
sani-ti (Таня Иванова)

2012-10-16T14:46:57+03:00

Една е МАМА!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works