Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
16.10.2012 г., 14:01 ч.

* * * 

  Поезия
560 0 9

              *   *   *
                         В памет на мама

На леглото, дето снощи
приказвахме си двете,
днес лежи - студени мощи,
родителят последен.

Идват хора - палят свещи,
оставят китка цвете...
Аз със сълзи ги посрещам,
изпращам и...
                         сме двете.

Че за мен е тая мъка -
да мия и обличам
за най-дългата разлъка,
които най обичам.

Сядам тихо и я гледам...
Кога ли тези пръсти,
дето с тях деца отгледа,
кога ги, мамо, скръсти?!

Но сълзите не помагат...
Смъртта е глухоняма!
Разсъбличам се и лягам,
но сън за мене няма.

- Мамо? - сепва ме детето,
приказвахме си двама...
То заспа, а на небето
звездите пишат МАМА.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??