* * *

May 14, 2011, 2:11 PM

Poetry » Love

756 0 0

Разбивам бутилка в земята.
С яростно горящи очи.
Отеква звънът на стъклата.
И стаята празна кънти.
Но от това кой го е грижа?
Кой видя натрошения под?
Раните сама да си ближа.
Прободни, от остра любов.
И търся теб нейде из мрака.
Там, в безпорядното нищо.
Толкова гняв във тъгата.
И толкова много – излишно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works