transytania
27 results
  545 
Нощта в ъгъла се свряла,
тиха, кротка и спокойна,
в гърдите ми е замълчала
изпепеляващата буря
и само пепел от вулканичен взрив ...
  644 
Кажи ми как по своему аз да живея,
щом моят ум е собственият ми палач,
към теб не дава да съм устремена,
и всичко, което съм обичала,
потапя в здрач. ...
  414 
Затихнал дъх във тишината
отронва есенният лист,
като вятъра в душата,
бушуващ,
аз видях, ...
  887 
Пред нас е хоризонта сив
и тук висим,
под студената стена,
хладна негостоприемна гробница,
където са заровили время ...
  465 
На маса сам седи,
с наведена глава
човекът,
глътките в чашата си брои
и отражения, ...
  551 
В стаята глуха, през лунни лъчи
клони разперва крадливата сянка
на нощния кестен,
угаснал шумът,
тротоарът мълчи, ...
  461 
Сенките се срещат
зад тъмната завеса,
с обич се посрещат,
с ненавист се изпращат.
Танцуват и замръзват, ...
  659 
Точно когато смяташ, че си го забравил, и той изниква в съзнанието ти като видение. Макар че чувството вече не е същото, по-скоро той е призрак, избледняващ пасаж от лентата и все пак те боли. Защо? Защо този крехък образ, съставен от няколко клечки илюзия и прозрачен като пара, се е загнездил в гла ...
  955 
Някой седи на пейката с наведена глава,
друг върви, свел поглед в земята.
И така забързано се разминават,
без желание да се познават.
Пред очите си имат решетка, ...
  590 
Вървя и се опитвам да изтрия едно петно по пътя, което ме дразни, но как, като това петно е собствената ми сянка. Подритвам я и не я познавам, сякаш съм чужденец в собствения ми живот. Спирам да се огледам, но стъклата на кафенетата отразяват само разочарование. Една дълбока скръб за нещо, което не ...
  547 
Да, той искаше да напише нещо, идеята току-що беше узряла в главата му; думите се ронеха като листа от пролетен цвят, свежи и чисти. Но някак си бяха дошли в неподходящ момент. Някак този, седящ в момента странник, не можеше да ги задържи и се изплъзваха, изтичаха като река, поглъщани от уличната пр ...
  1306 
Вечерта беше прекрасна, топла, първата пролетна вечер. Тежкият градски въздух ставаше сладък и някак олекваше под лятната мелодия, която се носи. Слънцето си отиваше зад западните хълмове и оставяше безброй мърдащи същества под небето, като мравки, излизащи от мравуняците си след тежка зима. И у мен ...
  1122 
Помнят ли те онази белота?
Аз помня -
тих вопъл на лято с прозрачни мъгли,
на спомен угаснал в моите очи.
Аз помня - ...
  1157 
Страхувам се от игривия поглед,
с който често спираш на мен.
Страхувам се от жаркия огън,
с който ме ограждаш в плен.
Страхувам се от ореола, с който ...
  1126 
Вървя по избелената улица
и само сянката ме следва.
Покрай мене мина глутница
стари измършавели псета.
Паркът пуст сега изглежда ...
  532 
По кой ли път е тръгнал Дон Кихот,
макар и сам, без стража и народ?
Обърквал ли е често пътя на мечтата
с кръстопътя на съдбата?
Питал ли се е къде отива, ...
  1256 
Зимно утро се навъси
и със тихия си стон
една виделина пристъпва
плахо в хладния ми дом.
А комините изпушват бясно, ...
  585 
На-на-на-на
на-на-на-на
Този свят студен не е за мен
Всеки слънчев лъч е угасен
Като цигара настъпена в пода ...
  588 
Не плачи, когато те карат!
Не могат да сменят посоките в теб,
даже да се разминават,
с тебешир начертай пътя напред!
Като детска игра на асфалта ...
  912 
Опитах се да подтисна болката, колкото и трудно да ми беше. Не бих си позволила за пореден път да се огъна, правейки поредния компромис. Защото това връщане назад ме отклонява от основната цел, а именно да вървя напред! Приемам прошката на някои неща за стъпка назад, понеже има такъв вид обида, дето ...
  1203 
... За кратко се почувствах в сладък унес на безразличие. Хората сега изглеждаха еднакви, просто трафик, като пионки, които се разминават. Колко малко му е нужно на човек, за да забрави... Отрони се една последна сълза от очите ми и в миг се усетих спасена, вече претръпнала на подобни емоции. Забрав ...
  625 
Една есенна вечер изстива
Сънят ме лови и заспивам
В тишината часовник не спира...
Тик-так тик-так тик-так
Звънецът веднъж позвъня ...
  611 
(Резюме)
В московското градче Южный парк става жестоко убийство, от необичайно естество.
По същото време в града се пренася да живее еврейската студентка Йокко Ноа.
Тя започва щастливо своя нов живот: Запознава се с нови приятели; завързва интимни отношения и т.н. Абсолютно нищо не подозира, докато ...
  1023 
Разбивам бутилка в земята.
С яростно горящи очи.
Отеква звънът на стъклата.
И стаята празна кънти.
Но от това кой го е грижа? ...
  693 
Прегризвам устни.
Присвивам очи.
Мигове топли
ме галят с лъчи.
Хора ме галят ...
  598 
РОМАНЪТ НЕ Е ДОВЪРШЕН! ОСТАВА ОЩЕ ДОСТА РАБОТА ОТ НЕГО, НО ВАШЕТО МНЕНИЕ ЩЕ МИ ПОМОГНЕ ДА ГО ЗАВЪРША!
I
Името ми е Джони Саба. Но не е необходимо да ви разказвам биографията си, тъй като нямам особено добри черти, с които да се похваля. Все пак ще научите част от моята история; поводите, поради коит ...
  862 
Random works
: ??:??