Увертюра на чувствата
Един сезон в лиричен епизод,
който в живота си ще носим
до последния си земен ход
със земните си тихи въпроси...
Небето бе загадъчен лазур
в който търсехме мечтите!
Нагазили в ручей див и щур
докосвахме с любов звездите...
Стихнали пред някоя любов:
коленичихме в чиста молитва.
Утринните зари бяха буден зов,
които в залезите нежни скитат.
Отседнали на някой юлски хълм
се взирахме към равнините...
Отронена въздишка от гръм
стенеше неистово в душите ни!
В дълго чакан миг,изведнъж
се отдавахме взаимно жадни
на небесния зов за летен дъжд:
молитвено сънуван и изстрадан!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за пожеланията, Катя!Весели празници на теб и семейството ти!🙏
-
Весели празници, Стойчо!
Красиво стихотворение. -
Благодаря за пожеланията и поздравите!
Честито Рождество на теб и семейството ти, Довереница!🙏 -
Честито Раждество! Остани в лиричния сезон на лирическия!
-
Благодаря за поздравите и пожеланията, Латинка-Златна!
Приеми нашите сърдечни поздрави и пожелания за здраве и красота през новата година!
Честито Рождество Христово!🙏 -
Честито Рождество Христово на теб и твоето семейство! Бъдете здрави и благословени!
-
Благодаря за коментара и оценката,Ники!🙏
-
Много красив стих, Стойчо!
Възхита си! -
Благодаря ви за пожеланията и поздравите,Младен и Анна!
Честит ви празник, който всяка година посрещаме с надеждата за един по-добър живот от преминалата стара!🙏🙏 -
Честито Рождество,Стойчо! Прекрасни стихове,поздравявам те! Нежни,чисти, лирични!
-
Напълни ми душата, Стойчо! Рядко красив стих.
Поздравление и честито Рождество!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
