Един сезон в лиричен епизод,
който в живота си ще носим
до последния си земен ход
със земните си тихи въпроси...
Небето бе загадъчен лазур
в който търсехме мечтите!
Нагазили в ручей див и щур
докосвахме с любов звездите...
Стихнали пред някоя любов:
коленичихме в чиста молитва.
Утринните зари бяха буден зов,
които в залезите нежни скитат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse