Часовникът отмерва два...

На чашка, сред цигарен дим,

мълчим, мълчим и пак мълчим.

И всяка песен, що звучи,

наричаме я вече наша.

Поглеждаш в моите очи

през дъното на свойта чаша.

Неловко ли е? Става ясно,

че не случайно пак сме тук.

Да знаеш, би било прекрасно,

но краят на нощта е друг.

Сега сме сякаш оглупели,

до безумие сме влюбени.

Вървим, летим, ръце сме сплели,

продължим ли - сме изгубени!

С целувка плаха на раздяла,

без обещания в замяна...

Така до днес е оцеляла,

знам, любовта неизживяна. :)