Часовникът отмерва два...
На чашка, сред цигарен дим,
мълчим, мълчим и пак мълчим.
И всяка песен, що звучи,
наричаме я вече наша.
Поглеждаш в моите очи
през дъното на свойта чаша.
Неловко ли е? Става ясно,
че не случайно пак сме тук.
Да знаеш, би било прекрасно,
но краят на нощта е друг.
Сега сме сякаш оглупели,
до безумие сме влюбени.
Вървим, летим, ръце сме сплели,
продължим ли - сме изгубени!
С целувка плаха на раздяла,
без обещания в замяна...
Така до днес е оцеляла,
знам, любовта неизживяна. :)
© Юлия Всички права запазени