* * *

Apr 29, 2009, 12:56 AM

Poetry » Other

794 1 6

Когато ме обхване отчаяние
във облачните дни на самота
и сивото небе е без дихание,
обляно във сълзите на дъжда,
във мен отеква като гръм надеждата -
за светлина стенание.
Изгрява бавно слънце... Неизбежно е.
След бурята - сияние...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works