* * *

29 abr 2009, 0:56

Poesía » Otra

790 1 6

Когато ме обхване отчаяние
във облачните дни на самота
и сивото небе е без дихание,
обляно във сълзите на дъжда,
във мен отеква като гръм надеждата -
за светлина стенание.
Изгрява бавно слънце... Неизбежно е.
След бурята - сияние...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas