Nov 12, 2006, 10:59 PM

А аз пия ...  

  Poetry
883 0 6
Отронени моменти се търкулват
във чаша вино с дъх на самота
и хранени от мъката покълват,
за да поникнат по-черни от смъртта.

А аз пия много,пия бавно, пия още.
Преглъщам трудно всеки минал миг.
Наливам вино на забрава нощем,
за да ми напомни утрото за твоя лик.

Във душата ми говчилката остава
препълнена от пивкото ти вино.
А Господ сигурно ме заклеймява,
изпратила за Дявола живота си на кино.

© Тони All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав е,но моля те,виж последните два реда...
    Поздрави!
  • Господ въобще не те заклеймява едва ли има време да се занимава с това стихотворението е много хубаво
  • Хубав и болезнен стих.
    Болката опива с горчивината си
    /дори и въздържателите/.

    Поздрав и усмивка.
  • Смешното в случая е, че съм пълен въздържател )


    Благодаря и на двете
  • Много самотно...
    Поздрави!
  • Много хубаво!!! Но не прекалявай с пиенето Поздравявам те!!!

    /оправи горчилката/
Random works
: ??:??