`Fallen_Angel` (Тони)
39 49
12.11.2006 г., 22:59 ч.

А аз пия ...  

  Поезия
852 0 6
Отронени моменти се търкулват
във чаша вино с дъх на самота
и хранени от мъката покълват,
за да поникнат по-черни от смъртта.

А аз пия много,пия бавно, пия още.
Преглъщам трудно всеки минал миг.
Наливам вино на забрава нощем,
за да ми напомни утрото за твоя лик.

Във душата ми говчилката остава
препълнена от пивкото ти вино.
А Господ сигурно ме заклеймява,
изпратила за Дявола живота си на кино.

© Тони Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав е,но моля те,виж последните два реда...
    Поздрави!
  • Господ въобще не те заклеймява едва ли има време да се занимава с това стихотворението е много хубаво
  • Хубав и болезнен стих.
    Болката опива с горчивината си
    /дори и въздържателите/.

    Поздрав и усмивка.
  • Смешното в случая е, че съм пълен въздържател )


    Благодаря и на двете
  • Много самотно...
    Поздрави!
  • Много хубаво!!! Но не прекалявай с пиенето Поздравявам те!!!

    /оправи горчилката/
Предложения
: ??:??