Пазя есенен спомен отляво.
Сиво, мрачно и някак безлично...
Просто ден, в който беше валяло,
но какво ли, какво бе различно?
В онзи ден сякаш звънко запяха
милиарди танцуващи капки.
Две самотни души в обща стряха,
есента и дъждът тях събра ги.
A във грозното, никакво сиво,
в този толкова скучничък цвят,
те намериха нещо красиво -
само техен си, истински свят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up