8 июн. 2013 г., 14:08

А беше само миг 

  Поэзия » Любовная
1761 2 57
Пазя есенен спомен отляво.
Сиво, мрачно и някак безлично...
Просто ден, в който беше валяло,
но какво ли, какво бе различно?
В онзи ден сякаш звънко запяха
милиарди танцуващи капки.
Две самотни души в обща стряха,
есента и дъждът тях събра ги.
A във грозното, никакво сиво,
в този толкова скучничък цвят,
те намериха нещо красиво -
само техен си, истински свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Все права защищены

Предложения
: ??:??