А бяхме някога деца
А бяхме някога деца
и всичко ни изглеждаше невинно,
на дребна пакост и лъжа
усмихвахме се някак безпричинно.
А бяхме някога деца
и светът изглеждаше прекрасен,
със бонбонче във ръка
се чудехме кога ли ще пораснем.
Сега пораснали сме вече,
но го няма веселия детски смях.
В грижи делнични облечен,
се крие във мълчание и страх.
А бяхме някога деца
и светът ни беше във целувката на мама.
Грееха очите ни - слънца,
в безгрижие, което днес го няма.
В света на възрастните не открили
тази чиста, детска топлина,
вървим напред без глас, без сили
и мислим си: ''- А бяхме някога деца...''
27.11.2015г.
Мими Янева
© Mimi Ivanova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви, Даниела!
-
Много истински чувства в спомена! сърдечен поздрав!
-
Благодаря на всички за прекрасните коментари!Стоплихте сърцето ми.Замисълът беше точно в това, че детството е най- хубавия период в живота на всеки от нас.
-
И мен гледай!!! Не позволявайте децата във вас да умират! Това е равносилно на самоубийство! Радвайте се като деца, бъдете искрени като деца, казвайте само истината като тях и всичко около вас ще е красиво и непринудено! Харесах!!!
-
Много хубаво,топло,малко тъжно,но пък дори спомена за детството,ни прави пак деца!
-
А защо ДА спираме да бъдем деца? Прекрасно си описала.
-
Прекрасно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
