Mimka80 (Mimi Ivanova)
128 387
2 dic 2015, 20:35

А бяхме някога деца 

  Poesía
450 0 7

А бяхме някога деца

и всичко ни изглеждаше невинно, 

на дребна пакост и лъжа

усмихвахме се някак безпричинно.

 

А бяхме някога деца

и светът изглеждаше прекрасен,

със бонбонче във ръка

се чудехме кога ли ще пораснем.

 

Сега пораснали сме вече,

но го няма веселия детски смях.

В грижи делнични облечен,

се крие във мълчание и страх.

 

А бяхме някога деца

и светът ни беше във целувката на мама.

Грееха очите ни - слънца,

в безгрижие, което днес го няма.

 

В света на възрастните не открили

тази чиста, детска топлина,

вървим напред без глас, без сили

и мислим си: ''- А бяхме някога деца...''

 

27.11.2015г.

Мими Янева

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, Даниела!
  • Много истински чувства в спомена! сърдечен поздрав!
  • Благодаря на всички за прекрасните коментари!Стоплихте сърцето ми.Замисълът беше точно в това, че детството е най- хубавия период в живота на всеки от нас.
  • И мен гледай!!! Не позволявайте децата във вас да умират! Това е равносилно на самоубийство! Радвайте се като деца, бъдете искрени като деца, казвайте само истината като тях и всичко около вас ще е красиво и непринудено! Харесах!!!
  • Много хубаво,топло,малко тъжно,но пък дори спомена за детството,ни прави пак деца!
  • А защо ДА спираме да бъдем деца? Прекрасно си описала.
  • Прекрасно!
Propuestas
: ??:??