Jul 23, 2006, 10:10 AM
... а дали?
... някой който да ми каже добро утро,
някой с който да се усмихнем на слънцето, което всяка сутрин изгрява като ангел
над планината и за крила си има два пухкаво-бели облака...
... празнота
в душата...
нужда
да запълня...
мислите
изпълнени
с копнежи...
нужда
да забравя...
сърцето
разпиляно
по света...
нужно
му е Цяло...
тялото
напрегнато
спокойствие
желае.
В дните когато песнопойна птица запее от дървото до прозореца ми се сещам за
един глас, по-звънък и весел от музиката на камбанките, и за смях по-мелодичен
от ромолящо поточе под сянката на вековни дървеса.
Но всичко това е някаква илюзия, нали...
Как един смях може да бъде по-мелодичен от природата, а един глас по-красив от
песента на птиците?
Тялото
спокойно
се изтяга
край
реката
на една
ливада,
а сърцето
лудо
препуска
на място
в гърдите,
мисълта
бавно тече,
почти
спряла,
а душата...
винаги
пълна
с красиво
и грозно
нивга не
е празна.
Ангели... Че кой ги е виждал? Съществуват ли? Едва ли... защо тогава слънцето
трябва толкова много да ми напомня за ангел, след като дори не знам как
изглеждат...
Някой да ми каже добро утро? Ха... като че ли ако утрото е гадно, това ще ме
заблуди, или ще го направи по-добро? Едва ли... а дали?
Добро утро!
някой с който да се усмихнем на слънцето, което всяка сутрин изгрява като ангел
над планината и за крила си има два пухкаво-бели облака...
... празнота
в душата...
нужда
да запълня...
мислите
изпълнени
с копнежи...
нужда
да забравя...
сърцето
разпиляно
по света...
нужно
му е Цяло...
тялото
напрегнато
спокойствие
желае.
В дните когато песнопойна птица запее от дървото до прозореца ми се сещам за
един глас, по-звънък и весел от музиката на камбанките, и за смях по-мелодичен
от ромолящо поточе под сянката на вековни дървеса.
Но всичко това е някаква илюзия, нали...
Как един смях може да бъде по-мелодичен от природата, а един глас по-красив от
песента на птиците?
Тялото
спокойно
се изтяга
край
реката
на една
ливада,
а сърцето
лудо
препуска
на място
в гърдите,
мисълта
бавно тече,
почти
спряла,
а душата...
винаги
пълна
с красиво
и грозно
нивга не
е празна.
Ангели... Че кой ги е виждал? Съществуват ли? Едва ли... защо тогава слънцето
трябва толкова много да ми напомня за ангел, след като дори не знам как
изглеждат...
Някой да ми каже добро утро? Ха... като че ли ако утрото е гадно, това ще ме
заблуди, или ще го направи по-добро? Едва ли... а дали?
Добро утро!
© Димитър Попов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Съжалявам но не ми хареса. Няма никакъв смисъл, нищо общо със стихотворенията, никакво послание не се открива вътре. Просто хаотични объркани мисли...Много думи, а накрая - нищо.
-
Благодаря на всички!
Ха... ам че аз са забелязах че е под тая форма
Хихихи Ама готино е оформено, като че с цел
Поздрави! -
И аз мисля, че няма значение стих или разказ е!
Хубаво е!
Във форма на буквата Е,навярно Ендериал.
Поздравления, като послание е! -
много интересно написано!и е странно, но ми хареса, за разлика от другите изчанчвания на стиха, които съм срещала...
-
Ами не знам Аз без да искам по инерция го пуснах в стихове, но...
като че ли е нещо смесено, така че не съм в голяма грешка -
.тялото
напрегнато
спокойствие
желае.
това много ми хареса.
.. а дали е стих или разказ...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Много думи, а накрая - нищо" Понякога казваш много думи за да вмъкнеш една идея - на края.