... някой който да ми каже добро утро, някой с който да се усмихнем на слънцето, което всяка сутрин изгрява като ангел над планината и за крила си има два пухкаво-бели облака... ... празнота в душата... нужда да запълня... мислите изпълнени с копнежи... нужда да забравя... сърцето разпиляно по света... нужно му е Цяло... тялото напрегнато спокойствие желае. В дните когато песнопойна птица запее от дървото до прозореца ми се сещам за един глас, по-звънък и весел от музиката на камбанките, и за смях по-мелодичен от ромолящо поточе под сянката на вековни дървеса. Но всичко това е някаква илюзия, нали... Как един смях може да бъде по-мелодичен от природата, а един глас по-красив от песента на птиците? Тялото спокойно се изтяга край реката на една ливада, а сърцето лудо препуска на място в гърдите, мисълта бавно тече, почти спряла, а душата... винаги пълна с красиво и грозно нивга не е празна. Ангели... Че кой ги е виждал? Съществуват ли? Едва ли... защо тогава слънцето трябва толкова много да ми напомня за ангел, след като дори не знам как изглеждат... Някой да ми каже добро утро? Ха... като че ли ако утрото е гадно, това ще ме заблуди, или ще го направи по-добро? Едва ли... а дали? Добро утро!
Не съжалявай че, нещо не ти е харесало Винаги има смисъл, това че не може да го открием не значи че няма Понякога трябва да надникнеш отвъд хауса и там да потърсиш редът...
"Много думи, а накрая - нищо" Понякога казваш много думи за да вмъкнеш една идея - на края.
Съжалявам но не ми хареса. Няма никакъв смисъл, нищо общо със стихотворенията, никакво послание не се открива вътре. Просто хаотични объркани мисли...Много думи, а накрая - нищо.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
"Много думи, а накрая - нищо" Понякога казваш много думи за да вмъкнеш една идея - на края.