Днес е ден, а е нощ тук, на земята.
Вятър пречупва крилото на птица.
Неумолима е всяка разплата,
щом светлината е вече къртица.
Брошката – нож, щом стои на ревера
и огледалото в маски се влюбва.
Думи щом нижат се – черна потеря,
във тишината секат и изгубват.
В сушаво щом заминава дъждът,
взел е грабливо сълзите в очите.
Зейнали раните щом не кървят,
лек е намерен, но само в лъжите, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up