А е нощ
Днес е ден, а е нощ тук, на земята.
Вятър пречупва крилото на птица.
Неумолима е всяка разплата,
щом светлината е вече къртица.
Брошката – нож, щом стои на ревера
и огледалото в маски се влюбва.
Думи щом нижат се – черна потеря,
във тишината секат и изгубват.
В сушаво щом заминава дъждът,
взел е грабливо сълзите в очите.
Зейнали раните щом не кървят,
лек е намерен, но само в лъжите,
Щом закован е смехът със окови,
трака и скръб недалече със песен.
Хищник нощеска щом стане на сова,
гнезди в гнездата на чуждите лесно.
Толкова става ненужна в небето
стълбата, дигнала горе простора.
Щом във душа е мъртво детето,
как ли тогава да пръкнат се хора…
© Ани Монева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
-
Страхотен стих за озлочестения, преобърнат свят!
Поздрави! -
Усетих стаения ти гняв! Споделям мислите ти!
-
... нека стои стълбицата все пак...
-
Истини, истини... дано някой се замисли! Харесах!
-
Останах безмълвен от всички тези тежки истини!
-
Убивайки детето в себе си, се прощаваме със светлината.
Тъжно е, Ани!
Дано повече хора осъзнаят истината, да запазят детето в себе си!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
как от него да се пръкнат хора…"
Рядко чета класическа мерена реч, но тук не се сдържах и да коментирам.
Чудесен стих!