А помниш ли онези стѝхове
най-първите, в които ти се вричах
когато времето летеше в мигове,
а дните бяха кратки като срички...
И бяхме само вятърни и нежни
наивно – зажаднели да събличаме
нахранили душите си с надежди
а после, полудели от обичане...
Сега е вече някак прозаично.
Оплетено и трудно. Като в плен.
Не аз, а Ти си по-различна
и някак си ти станах забранен... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up