А помниш ли онези стихове?...

12.09.2017 г., 8:01 ч.

Поезия » Любовна

433 2 5

А помниш ли онези стѝхове
най-първите, в които ти се вричах
когато времето летеше в мигове,
а дните бяха кратки като срички...

И бяхме само вятърни и нежни
наивно – зажаднели да събличаме
нахранили душите си с надежди
а после, полудели от обичане...

Сега е вече някак прозаично.
Оплетено и трудно. Като в плен.
Не аз, а Ти си по-различна
и някак си ти станах забранен...

Да, няма да забравя любовта си
и болката и мъката по теб
в лицето ми, най-тъжната гримаса
от влюбено, но страдащо сърце...

Ах, колко много искам да напиша
туй, чакано от мен стихотворение
със краят му ще кажа всичко
началото, в което ще се изживеем...

Danny Diester
15.08.2017

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

wishes

2017-09-12T09:37:33+03:00

Харесах!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-09-12T09:34:38+03:00

Много хубаво, Дани!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-09-12T09:13:24+03:00

Защо си "забранен"? Тя друг ли си избра? А стихото е прекрасно!
valya_official (Valya Тodorova)

2017-09-12T08:40:51+03:00

Хареса ми Дани, както винаги. Стих от душата. Петичка.
voda (Елица Ангелова)

2017-09-12T08:39:56+03:00

"а дните бяха кратки като срички..." – това е находка.
Поздравления!