А щеше да бъде най-хубавото лято,
останало на двама ни в душите,
със шумът на реката, с птичето ято
с любовта ни, достигнала звездите.
Август счупи крилете ни, ти замина,
в някой по добър свят, може би,
от звездите изронвам твоето име
и всяка сричка в душата кълни.
Тревата под твоите стъпки е суха,
сякаш изгоряло в пожара дърво,
вее вятърът и прагът пропуква,
като изоставено от птици гнездо. ...