M1234567891
459 results
Бавно въртят се колелата на правдата,
но щом захапят – не знаят пощада.
Смилат мечтите, смилат плътта,
без да питат душите как страдат.
Времето гледа, без милост, без жал, ...
но щом захапят – не знаят пощада.
Смилат мечтите, смилат плътта,
без да питат душите как страдат.
Времето гледа, без милост, без жал, ...
84
2
9
Реалността е ронлива пътека,
огъната в сенки и светъл контраст,
пулсът й – лудост и крехка утеха,
взрив от мечти и разбити стъкла.
Тя шепне със глас на надежда и мрак, ...
огъната в сенки и светъл контраст,
пулсът й – лудост и крехка утеха,
взрив от мечти и разбити стъкла.
Тя шепне със глас на надежда и мрак, ...
190
7
23
Странно същество е човекът,
нощем мечтае, денем руши.
Смее се над проблеми, клетият,
а после притиснат, сам се теши.
Тича след сенки, гони вятъра, ...
нощем мечтае, денем руши.
Смее се над проблеми, клетият,
а после притиснат, сам се теши.
Тича след сенки, гони вятъра, ...
188
9
23
Животът диша в рими тихи,
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...
139
5
12
Наднича пролет във душата
разплита зимните следи,
превръща всяка скръб в позлата
и всяка болка в светлини.
Запява утрото в черниците, ...
разплита зимните следи,
превръща всяка скръб в позлата
и всяка болка в светлини.
Запява утрото в черниците, ...
188
6
25
Само тя неизменно остава –
сянка без име, без дом,
тихо в сърцето ни плава,
глух резонанс в нощен тон.
Вечна е – в дните, в тъгата, ...
сянка без име, без дом,
тихо в сърцето ни плава,
глух резонанс в нощен тон.
Вечна е – в дните, в тъгата, ...
161
7
20
Живеем в свят на бързи думи,
на зли погледи - сервилни.
Тревогите ни са безумни,
а дните - сламки тънкожилни.
Очи в екрани, ръце – окови, ...
на зли погледи - сервилни.
Тревогите ни са безумни,
а дните - сламки тънкожилни.
Очи в екрани, ръце – окови, ...
181
5
16
Без теб съм - вик в безкрая,
птица с прекършени криле.
Ветрецът, който ридае,
в смълчаното тъмно поле.
Очите ми търсят лицето ти, ...
птица с прекършени криле.
Ветрецът, който ридае,
в смълчаното тъмно поле.
Очите ми търсят лицето ти, ...
162
7
18
Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...
191
12
20
Сенки тихо шепнат спомени забравени,
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...
170
8
24
Стоя на прага на съдбата,
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...
178
7
16
Градът диша в сиви пулсации,
неонът проблясва в стъклени очи.
Тук времето бяга без навигация,
а хората – сенки сред светлини.
Ехо от стъпки в бетонни алеи, ...
неонът проблясва в стъклени очи.
Тук времето бяга без навигация,
а хората – сенки сред светлини.
Ехо от стъпки в бетонни алеи, ...
186
6
15
Ще докосна синевата,
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...
279
8
25
Когато в мрака падна уморен
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...
201
5
18
О, обич дивна, светъл лъч във мрака,
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро, ...
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро, ...
232
6
21
Когато хладен зимен сън попие
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
233
5
16
Димитър беше самотен млад мъж, който живееше в малка планинска хижа, далеч от шума на града и забързаното ежедневие на света. Хората в близкото село го смятаха за странник. Той рядко слизаше в селото, а когато го правеше, беше само за най – необходимото – брашно. свещи, малко сол.
Неговият свят беше ...
Неговият свят беше ...
480
9
28
Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
518
14
39
Аз съм малък любопитко,
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
387
5
20
517
6
37
Пътят в живота ни не е само един,
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
383
5
18
На хоризонта слънцето се спускаше бавно, оцветявайки небето в оранжево и златно. Ветрецът носеше соления аромат на морето, а вълните пееха своята безкрайна песен.
Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, т ...
Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, т ...
414
4
16
Като листа от вятъра отнесени,
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
216
5
12
Грешките – те са нашите вечни уроци,
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
417
6
15
Обичаният човек е светлина в нощта тиха,
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
294
9
20
Настана суматоха вкъщи
пред коледната ни елха,
Мими скача и се мръщи,
без играчка останала тя.
Хайде како, покажи ми, ...
пред коледната ни елха,
Мими скача и се мръщи,
без играчка останала тя.
Хайде како, покажи ми, ...
355
3
17
455
3
27
По пътечката позната
Зайо весело подскача,
остро камъче в тревата
разплака малкото юначе.
Къде е мама да ме носи, ...
Зайо весело подскача,
остро камъче в тревата
разплака малкото юначе.
Къде е мама да ме носи, ...
360
9
25
557
8
22
556
3
12
Щом се върнах у дома
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
421
5
23
Безшумно ронят се листата,
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...
506
5
24
Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...
509
5
19
Навсякъде е тъмно. Нощ е.
Спят птиците в сънни гнезда.
Градът сънен тъмнее все още,
под блясъка тих на звезда.
Отначало самотни и бледи, ...
Спят птиците в сънни гнезда.
Градът сънен тъмнее все още,
под блясъка тих на звезда.
Отначало самотни и бледи, ...
290
6
11
Живеехме в махала гъсто населена и повечето от хората бяха роднини. Така се беше стекъл животът на всички, че взаимно се уважаваха и когато се случеше трагедия с някого, включваха се да помагат, кой с каквото може. До нашата къща живееха току-що оженили се моя братовчедка Ирен и Румен – спортист и х ...
343
7
15
С усмивка слънцето погали
на кутрето малката главица.
Подухна вятър и подкани
в полет шарената птица.
Седнала на прага баба, ...
на кутрето малката главица.
Подухна вятър и подкани
в полет шарената птица.
Седнала на прага баба, ...
628
6
25
Надвиснаха спомените, като салкъми от старата асма на двора. В тази тиха лятна нощ се носеше мирис на окосена трева, която бе изкласила по пътеката калдъръмена на двора. Бабината къща се беше сгушила в сянката на старата череша и прегърнала в кепенците на прозорците, онези мили случки, които никога ...
856
7
20
Приготви баба вкусна пита,
подхождала била за крал
и неговата гладна свита,
с която в замъка живял.
Таланта рече, ще заложа, ...
подхождала била за крал
и неговата гладна свита,
с която в замъка живял.
Таланта рече, ще заложа, ...
734
4
19
624
9
17
От тълпата мен ме някой пита,
желая ли да бъда крал.
С приближена, достолепна свита,
какъв живот ли бих живял!
Реших, на истината ще заложа, ...
желая ли да бъда крал.
С приближена, достолепна свита,
какъв живот ли бих живял!
Реших, на истината ще заложа, ...
569
8
22
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
