Уморения град плени тъмнината.
Затихнаха вече опустелите пътища.
Последните будни минути в леглата.
Уж заедно крачим, а сме в безпътица...
Твоето чело ще докосна със устни.
Под завивката твоята длан ще намеря.
Нещо, май, да ти кажа пропуснах.
Думи за мене и ти не намери...
Гушната, заспиваш на моето рамо.
Твоите ресници по сънища тичат.
А, спомних си! Исках да ти кажа само,
че още повече, така те обичам!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up