Уморения град плени тъмнината.
Затихнаха вече опустелите пътища.
Последните будни минути в леглата.
Уж заедно крачим, а сме в безпътица...
Твоето чело ще докосна със устни.
Под завивката твоята длан ще намеря.
Нещо, май, да ти кажа пропуснах.
Думи за мене и ти не намери...
Гушната, заспиваш на моето рамо.
Твоите ресници по сънища тичат.
А, спомних си! Исках да ти кажа само,
че още повече, така те обичам!