А светлото пред мене бягаше

Jan 4, 2015, 5:10 PM

Poetry » Phylosophy

450 0 5

Денят започваше от нищото
и свършваше във нищо пак.
Аз различавах отривисто
привиден мрак от полумрак.
А светлото пред мене бягаше –
подгонен заек в треволяк.
След него тичах, но ми стягаше
гърдите тук на първолак,
страхът, че ако го настигна,
ще задържа ли този ден,
или ще хукне, щом примигна,
туй щастие далеч от мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

А светлото пред мене бягаше

Want to read more?

Random works