А светлото пред мене бягаше

4 янв. 2015 г., 17:10

Поэзия » Философская

453 0 5

Денят започваше от нищото
и свършваше във нищо пак.
Аз различавах отривисто
привиден мрак от полумрак.
А светлото пред мене бягаше –
подгонен заек в треволяк.
След него тичах, но ми стягаше
гърдите тук на първолак,
страхът, че ако го настигна,
ще задържа ли този ден,
или ще хукне, щом примигна,
туй щастие далеч от мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

А светлото пред мене бягаше

Искате да прочетете повече?

Предложения