Чешмата до вратата пак е същата.
Една пътека тръгва да ме води,
а орехът ме гледа как се връщам
в съня, където дълго-дълго бродих.
Асмата снежна е и много бяла,
тъй както може да е бяло детство.
Сънувам днес, във спомен спряла –
приспало ме е чистото вълшебство.
Оборът сякаш почва да се пълни,
кокошчици по двора кудкудякат.
Усмивката ми този път осъмва.
На двора баба, дядо ме очакват. ...