6 mar 2009, 9:09  

А сякаш се завръща лято 

  Poesía » Otra
1047 0 22
Чешмата до вратата пак е същата.
Една пътека тръгва да ме води,
а орехът ме гледа как се връщам
в съня, където дълго-дълго бродих.
Асмата снежна е и много бяла,
тъй както може да е бяло детство.
Сънувам днес, във спомен спряла –
приспало ме е чистото вълшебство.
Оборът сякаш почва да се пълни,
кокошчици по двора кудкудякат.
Усмивката ми този път осъмва.
На двора баба, дядо ме очакват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??