Jun 26, 2008, 11:08 PM
А сърцето - спряло
Когато те убият тъй жестоко
и всичко хубаво в теб умре,
превръщаш се в скитник без посока,
търсещ своето сърце.
И тогава в тебе се пробужда
онова невинно, мъничко дете,
то мечтите и надеждата ти връща,
но сърцето цяло - не.
То винаги при другия остава
да тупти в силните ръце,
не ме обичай ти тогава,
защото ще останеш без сърце.
Любовта само болка ми дарява
и очите вече не искрят,
душата ми все за обич е горяла,
но траурни камбани в мен звънят.
Затова не ме обичай ти тогава
в мен отдавна всичко е умряло -
душата тъне в забрава,
а сърцето - спряло.
и всичко хубаво в теб умре,
превръщаш се в скитник без посока,
търсещ своето сърце.
И тогава в тебе се пробужда
онова невинно, мъничко дете,
то мечтите и надеждата ти връща,
но сърцето цяло - не.
То винаги при другия остава
да тупти в силните ръце,
не ме обичай ти тогава,
защото ще останеш без сърце.
Любовта само болка ми дарява
и очите вече не искрят,
душата ми все за обич е горяла,
но траурни камбани в мен звънят.
Затова не ме обичай ти тогава
в мен отдавна всичко е умряло -
душата тъне в забрава,
а сърцето - спряло.
© Женя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
това...което не ни убива...ни прави по-силни...
с обич, мила Женя.